Как да смениш струните на китара

Струните могат да се сменят по два начина. Или донасяш китарата в някой от нашите шоуруми и ти я правим, докато чакаш, заедно с проверка на инструмента, или си я правиш вкъщи сам по това ръководство. Съветваме те да пробваш второто, защото това е единствената поддръжка, която ще правиш редовно, докато свириш, а след няколко пъти ти отнема двайсет минути на кухненската маса.

Не ти трябва работилница нито опит, стигат три евтини помагала и малко търпение при първия опит. Ще минем през целия процес от момента, в който отпуснеш първата струна, до последното донастройване два дни по-късно, а понеже акустичната, електрическата и класическата китара се различават точно по това как е закрепена струната при бриджа, всяка получава своя част, докато останалите стъпки са еднакви и за трите.

Повечето хора разбират, че струните им са изхабени, доста след като е трябвало, защото струната не умира за един ден, а гасне бавно и незабележимо. Първо изчезва яснотата и акордът, който преди месец звънеше хубаво, изведнъж звучи плоско. После започва да бяга строят, китарата пада след няколко песни, а отделните струни се разминават помежду си, макар че ключовете са напълно наред. А когато прекараш пръст по долната страна на струната над прагчетата, напипваш вдлъбнатини, които преди ги нямаше.

Помага и обикновеният поглед. Ръждата, тъмните петна и зеленикавият налеп по навитите струни означават, че под навивката е влязла пот заедно с влага, а такава струна ти изтърква прагчетата много по-бързо от нова. Да пестиш от струни не се изплаща, защото спестените пет евро се връщат по-късно като далеч по-голяма сметка за шлайфане на прагчета.

Колко често свириш	Кога да сменяш
всеки ден час и повече	на всеки 3 до 4 седмици
по няколко пъти седмично	на всеки 2 до 3 месеца
от време на време по няколко песни	два пъти годишно
свириш концерти	преди всяко по-голямо участие

Приемай числата в таблицата като пример, а не като правило, защото един човек унищожава комплект за две седмици, а друг на същата китара издържа половин година. Решават киселинността на потта, часовете на инструмента и дали избърсваш струните след свирене.

Преди да се захванеш със самата смяна, на масата вече трябва да лежи нов комплект, защото разглобена китара не е състоянието, в което искаш да изучаваш разликите между дебелините. Целият избор по материал, дебелина и тип инструмент е в статията как да избереш струни за китара, а когато вече знаеш какво търсиш, ще го намериш в китарни струни.

Според инструмента отиваш или в струни за акустична китара, или в струни за електрическа китара, или в найлонови струни за класическа китара, евентуално в комплекти струни за класическа китара, а ако допълваш само една скъсана, има и единични струни. Басът има собствена категория в струни за бас китара.

Стигат ти три помагала, които заедно струват по-малко от един комплект струни. Най-много време ти спестява навивачка за струни, защото ръчното въртене на шест ключа отнема повече от цялата останала смяна, а повечето навивачки имат в края и жлеб за изваждане на щифта, така че получаваш два инструмента в един.

Второто помагало са клещи за струни, тоест малките резачки, с които отрязваш излишната тел. Без тях трябва да прегъваш струната в кръг, докато се счупи, което е бавно и остава остър връх, в който се закачаш при всяко настройване. Третото нещо е тунер, който ще ти трябва не само накрая, а и междувременно, тъй като новите струни сами се дърпат първите часове.

Освен това си приготви кърпичка и нещо от китарната козметика, например почистващи препарати Dunlop, почистващи и полиращи кърпи Dunlop, цял почистващ комплект Dunlop или почистващи препарати D'Addario, защото при смяната стигаш до места, до които иначе не стигаш. Сложи китарата на масата и подложи под грифа навита кърпа, за да лежи стабилно и да не се клати при всяко дърпане, а ако няма къде да я оставяш между свиренето, си струва да добавиш и китарна стойка.

Това го мисли почти всеки, който сменя струни за първи път, и в повечето случаи страхът е излишен. Грифът на обикновена китара е направен да понася промени в опъна и двайсет минути без струни не му вредят повече от смяна на времето. Като свалиш всичко наведнъж, получаваш и достъп до целия гриф и до главата, така че при този повод ще почистиш инструмента както трябва.

Има обаче три ситуации, в които наистина сменяй по една струна. Първата е китара с Floyd Rose или с плаващо тремоло, където бриджът държи в равновесие опъна на струните срещу пружините в тялото, така че при отпускане на всички се обръща назад и започваш настройката отначало. Втората е инструмент с незалепен бридж, който се държи само от натиска на струните, и там преди началото очертай с молив позицията му. И на трето място си струва да сменяш по една винаги, когато не си сигурен как е била сглобена китарата, защото останалите струни ти служат за нагледен образец.

Започни с това, че въртиш ключа, докато струната напълно изгуби опън и започне да виси. Едва тогава можеш да я отрежеш с клещите за струни, защото опъната струна след отрязване отскача, драска лака и в по-лош случай удря око. Това е единственото място в целия процес, където наистина можеш да пострадаш, така че не бързай.

Освободения край след това извади от валяка на ключа, а ако заяде, не се опитвай да го изтръгнеш насила, а размотай навивките с навивачката. Ако при това валякът се върти на празно или усещаш луфт в него, проблемът не е в струната, а в самия ключ, който може да се смени отделно.

Моментът, в който грифът е без струни, идва по няколко пъти в годината, така че го използвай. Със суха кърпичка избърши наслойката под мястото, където обикновено лежат струните, и обикновено ще се изненадаш колко се е събрало там за няколко месеца, защото е смес от пот, прах и изтрит метал.

С маслото за гриф внимавай, защото около него се въртят повече лоши съвети, отколкото добри. То се слага единствено на нелакирано дърво, тоест на палисандър или абанос, и напълно спокойно стига два пъти годишно. На лакиран явор, какъвто има на повечето китари тип Fender Stratocaster, масло изобщо не се слага, тъй като лакът не пропуска нищо и единственото, което постигаш, е мазна повърхност, по която се хваща прах. Ако все пак го използваш, слагай го винаги на кърпичката, а не директно на дървото, излишъка избърши веднага и остави грифа да си почине малко. Подходящи препарати ще намериш в китарната козметика и в почистващите препарати Dunlop.

От това място нататък процедурата се разделя според това какъв тип китара имаш, защото точно закрепването при бриджа е единствената част от смяната, която се различава съществено при акустична, електрическа и класическа.

При акустичната струната се държи в бриджа от щифт и точно тук възникват най-много излишни щети. Никога не подпъхвай щифта отстрани с клещи, защото или ще се счупи, или ще ти отчупи дървото около отвора, а такъв ремонт струва повече от десет комплекта струни. Вместо това първо натисни струната навътре към тялото, с което освобождаваш топчето изпод плочата на бриджа, и след това щифтът лесно излиза с жлеба на навивачката. Ако и така не излиза, значи отдолу все още натиска топчето, а не че щифтът стои здраво. А ако все пак един се счупи, не е трагедия, щифтовете за бридж се продават поотделно и на комплекти.

Новата струна прекарай през отвора, натисни я навътре и върни щифта така, че жлебът му да сочи към отвора на резонатора, тоест към самата струна. После бавно дърпай струната нагоре, докато усетиш, че топчето отвътре е легнало на плочата на бриджа, а щифта през това време придържай с палец. Ако прескочиш тази стъпка, струната след опъване ще изскочи заедно с щифта, обикновено точно при първия акорд. Подходящи комплекти ще намериш в струни за акустична китара, а най-използваните дебелини са .011 и .012.

Електрическите китари имат няколко типа бриджове и от това зависи и процедурата. Ако струната минава през тялото, прекарваш я отзад и дърпаш, докато топчето легне на задната страна на инструмента. При бриджовете тип top-load, тоест тези, в които струната се слага отгоре, просто я закачаш направо в бриджа. При тремоло тип Stratocaster струната минава през блок, скрит под задния капак, така че отвинти капака и внимавай струните вътре да не се кръстосат. Ако установиш, че някоя част е износена, погледни китарните бриджове или направо целия китарен хардуер.

Отделна глава е Floyd Rose, където сменяй строго по една струна, фините ключета още преди началото върни в средата на обхвата им, а струната слагай в скобата права, а не накриво. Целият процес сме го описали в статията как да настроиш Floyd Rose. Ако минеш на друга дебелина, се променя опънът, а с него и позицията на бриджа, така че върши работа и ръководството как да настроиш електрическа китара.

Дебелините при електрическата започват по-ниско от акустичната, най-обичайната е .009, която лесно се дърпа, и .010, която дава по-плътен тон, а целият избор е в струни за електрическа китара.

Класическата китара е единствената, при която струната няма топче на края, така че трябва да я вържеш, и макар на пръв поглед да изглежда сложно, при втората струна вече върви от само себе си. Прекарай края на струната през отвора в бриджа в посока от теб, остави да стърчат около 5 см, обвий го обратно около самата струна и го прекарай под получената примка.

Разликата е в броя на навивките. При трите басови струни стигат две, защото навитата им повърхност държи добре, но при трите високи направи три или четири, тъй като чистият найлон е хлъзгав и с две навивки възелът просто пуска при първото настройване. Затягай бавно и следи дали възелът се стяга зад ръба на бриджа, а не върху него, защото иначе ръбът с времето ще пререже струната. Комплекти ще намериш в найлонови струни за класическа китара и в комплекти струни за класическа китара, а самият инструмент е разгледан в статията как да избереш класическа китара.

Преди да започнеш да навиваш каквото и да е, прекарай струната през отвора във валяка и остави зад горното прагче свободна резерва около два-три пръста. Без тази резерва няма от какво да направиш нужните навивки и струната ще се превърта във валяка, но ако оставиш прекалено много, на валяка ще се получи безредна купчина тел, която ще се сляга дни наред, а с нея и строят.

Точно тук възникват повечето проблеми със строя, които хората после хвърлят върху евтиния инструмент или лошите ключове. Струните трябва да се навиват към вътрешността на главата така, че от валяка до горното прагче да минават възможно най-право, а при класическа глава с разпределение три плюс три това означава, че басовите струни се въртят в едната посока, а високите точно в обратната.

Броят на навивките не е въпрос на външен вид, а на функция. При навитите басови струни стигат две-три навивки, защото грапавата им повърхност държи с триене сама по себе си, но при тънките високи направи по-добре три до пет, иначе гладката струна се превърта във валяка и китарата ще ти пада, дори да я настроиш десет пъти подред. Навивките освен това трябва да лягат равно една под друга надолу към главата и не бива да се кръстосват, защото кръстосаната тел при свирене постепенно се слята и тонът пада още два дни.

Когато струната е горе-долу настроена, отрежи излишната тел с клещите късо, точно до валяка. Не оставяй няколко сантиметра да стърчат за всеки случай, защото в такъв край се закачаш при всяко настройване, а в калъфа при пренасяне ти надрасква лака на главата.

Новите струни идват от производство навити на макара и през първите часове сами се доопъват, така че ако не ги разтегнеш на ръка, ще донастройваш след всяка една песен и ще започнеш да виниш производителя. Затова първо настрой китарата грубо, после хвани струната при дванайсетия праг и леко я дръпни нагоре от грифа, около 2 см, и така мини по цялата ѝ дължина от бриджа до главата.

След това донастрой и повтори цялото нещо три-четири пъти, а готов си тогава, когато тонът след дърпане спре да се променя. Не е нужно да си груб, защото целта е да се сложат навивките и да се изравни опънът по цялата дължина, а не да разтегнеш струната със сила. Стоманените струни се стабилизират след няколко часа свирене, докато найлоновите искат три до пет дни и първия ден ще ги настройваш по няколко пъти.

Настрой китарата начисто с тунер и после мини по всяка струна по цялата дължина на грифа, като слушаш дали някъде не дрънчи в прагче. Ако не си сигурен в процедурата, цялото настройване стъпка по стъпка разглежда статията как да настроиш китара.

Накрая провери още две неща, които след смяна се забравят. Първото е височината на струните над грифа, второто е дали акордите на дванайсетия праг звучат толкова чисто, колкото на първия. При преминаване към друга дебелина се променя опънът върху грифа и инструментът често иска и негова настройка, което е нормално, а не повреда. И докато китарата ти е в ръцете, погледни и дали изобщо има с какво да свириш, защото перцата изчезват дори по-бързо от струните, и дали някъде не лежи забравен капо.

Грешките, които при смяна на струни виждаме отново и отново, са само няколко и всички могат да се избегнат. Най-опасната е рязането на опъната струна, която след прерязване отскача и освен лака може да улучи и лицето, така че винаги първо отпускай опъна. Веднага след нея е подпъхването на щифта с клещи, защото отчупеното дърво около отвора в бриджа е ремонт за повече пари от десет комплекта струни заедно.

Следващите три грешки не са опасни, само досадни. Малкото навивки на високите струни правят така, че китарата не държи строя, а човек после търси повреда в ключове, които са напълно наред. Прескочното разтягане означава два дни настройване вместо свирене и пак го отнасят струните, макар да не са виновни. А ако слезеш на по-нисък строй, без да смениш дебелината на комплекта, струните ще висят и ще изгубиш точно тона, който си искал.

Ако при смяната все пак нещо се счупи, повечето дреболии се докупуват отделно в резервни части за китари, а останалите неща, които си струва да имаш вкъщи, ще намериш заедно в китарни аксесоари.

Цялата смяна стои на пет неща и когато ги запомниш, останалото е рутина. Отпусни струната, преди да я срежеш. Освободи щифта от бриджа с натиск навътре към тялото, никога с клещи. Остави при главата резерва два-три пръста и навий три до пет навивки на тънките струни, като първата водиш над края на струната, а останалите под него. После разтегни струните както трябва и чак накрая настрой начисто.

Първата смяна ще ти отнеме час и ще си нервен, втората половин час, а при третата вече ще мислиш за нещо друго. Комплект струни струва по-малко от обяд, така че не се бой да ги сменяш по-често, отколкото ти се струва нужно, защото разликата в звука я чуваш веднага. А ако и след прочитането не ти се занимава, донеси китарата в наш шоурум и ще ти сменим струните докато чакаш.

Ако свириш по час на ден, разчитай на около един комплект месечно, а при рядко свирене спокойно ще ти издържат половин година. Решава обаче състоянието на струните, а не календарът, така че когато звучат глухо, спрат да държат строя или напипаш вдлъбнатини по тях, е време независимо колко отдавна си ги сложил.

Можеш и точно за това служат единичните струни, които се продават на бройка. Новата струна обаче ще звучи по-ярко от останалите в комплекта и няколко дни ще се доопъва, така че ако комплектът вече има няколко месеца, си струва да смениш всичко.

При обикновена китара не, защото грифът е направен за промени в опъна и двайсет минути без струни не му вредят. По една сменяй само при Floyd Rose, при плаващо тремоло и при инструменти с незалепен бридж, където настройката би се разпаднала.

При навитите басови струни стигат две-три, а при тънките високи направи три до пет. Трябва да лягат една под друга надолу и не бива да се кръстосват, като първата навивка водиш над края на струната, а всички останали под него, за да се застопори сам краят.

Почти винаги причината е, че не са били разтегнати както трябва или имат малко навивки на валяка. Дръпни всяка струна при дванайсетия праг нагоре, донастрой и повтори няколко пъти, а ако се проваля само една конкретна, погледни как е навита и дали не засяда в горното прагче. Когато валякът се върти свободно, износен е ключът.

Определено не го дърпай с клещи, защото ще отчупиш дървото. Първо натисни струната навътре към тялото, за да се освободи топчето изпод плочата на бриджа, и после щифтът излиза с жлеба на навивачката, тъй като съпротивлението почти винаги идва от топчето отдолу, а не от самия щифт. А ако все пак се счупи, нови щифтове за бридж струват няколко евро.

Ще се справиш, но ще ти отнеме около три пъти повече време, а прегънатият край на струната ще остане остър вместо чисто отрязан. Двете помагала струват заедно няколко евро и ще ги намериш в инструменти за китара, така че си струва да ги вземеш още с първия комплект.

Използвай го само на нелакирано дърво, тоест на палисандър и абанос, и два пъти годишно е напълно достатъчно. На лакиран явор маслото няма работа, тъй като лакът не го приема, и винаги го нанасяй на кърпичка, а не директно на дървото, като излишъка избърсваш веднага. Подходящи препарати има в китарната козметика.

Първия път разчитай на час, защото ще проверяваш всяка стъпка, но след няколко повторения ще се справиш за двайсет минути. Класическата китара винаги отнема малко повече от останалите, защото възлите при бриджа искат търпение и не могат да се бързат.

Защото на това място я притиска нещо остро и ще го направи и на следващия комплект. Ако се къса при бриджа, обикновено има остър ръб или вдлъбнатина на седлото и решението е смяна на част от китарните бриджове, а ако се къса при главата, причината е зле обработено горно прагче.

Басът има собствена процедура, по-дебели струни и по-дълга мензура, тоест дължина на трептящата струна, така че си струва да му се посвети отделно. Комплекти ще намериш в струни за бас китара, а целият наръчник стъпка по стъпка е в статията как да смениш струните на бас китара.

След преминаване към по-дебел комплект ще забележиш, че капото реагира по-чувствително, защото прекаленият натиск дърпа тоновете нагоре и акордите звучат високо. Затягай го затова само толкова, че струните да не дрънчат, и нито малко повече.