Как да овладееш виртуалните китарни ефекти в DAW

Публична тайна на музикалната продукция е, че най-добрият педалборд е компютърът. Не защото педалите са спрели да бъдат добри, а защото свързванията, които във физическия свят могат да си позволят шепа хора, в DAW ги построяваш за няколко минути и без нито един кабел.

Китарният чейн е само английското име за поредица от ефекти, усилватели и кабинети, свързани един след друг, която дава крайния ти звук. В хардуер това е най-скъпият и най-малко гъвкав път, защото всяко парче струва пари, място и време за свързване, а когато трябва да работи и на живо, цената расте още по-бързо. В компютъра имаш същото на част от цената и с възможност да разместиш всичко с два клика.

Ще минем през това от А до Я в пет стъпки. Ще настроиш входа, ще включиш гейт, ще подредиш ефектите в правилен ред, ще добавиш плъгини от други производители и накрая ще изградиш паралелни ефектни пътища, които са истинското предимство на компютъра. Към всяка стъпка получаваш съвети от практиката и настройките, благодарение на които няма да започне да заеква. Целият епизод е в нашия YouTube канал, първата част тук и втората тук.

Ако вече си чел нашето ръководство за педалборд, принципа го знаеш. Сигналът тръгва от китарата през тунер, през гейт, през дисторшъните, в главата, през кабинета, а накрая се добавят делей и ревърб. Редът не е случаен и в компютъра важи точно същият.

Разликата е в това какво можеш да си позволиш. Искаш да чуеш как звучи рифът ти през четири глави и три кабинета? В хардуер това са седем покупки и два дни носене, в компютъра четири клика. Искаш истински стерео чейн, в който модулациите се разстилат встрани така, както ги чуваш по плочите? Във физическия свят за това ти трябва стерео усилвател със стерео ефектен луп, а такива хора ги броиш на пръстите на едната ръка. В плъгина това е включено от самото начало.

И още нещо, което не се казва на глас. Огромна част от китарите по албумите, които харесваш, са направени точно така. По кориците на списанията всички позират до усилватели, но студийната реалност е друга и често става дума за комбинация от истинска глава и виртуален чейн.

Списъкът е кратък. Електрическа китара, звукова карта с инструментален вход, слушалки или монитори, някакъв DAW и поне един симулатор на усилвател. Друго за начало не ти трябва, нито усилвател, нито микрофон, нито обработена стая.

При звуковата карта значение имат основно две неща, качеството на инструменталния вход и ниската латентност на драйвера. Ако тепърва я избираш, прегледай статията как да избереш звукова карта, а ако се колебаеш за софтуера, ще ти помогне сравнението на FL Studio и Ableton.

От плъгините най-известен е Neural DSP, но AmpliTube на IK Multimedia, Guitar Rig на Native Instruments и TONEX правят същото, а съществуват и безплатни open source модели. В епизода се работи с Archetype Gojira, тоест чейн, построен по Joe Duplantier, но всичко, което показваме, работи по същия начин във всеки друг плъгин.

Това е стъпката, която повечето хора пропускат и после се чудят защо им хрипти. Входният гейн не се настройва в плъгина, а на звуковата карта. Вземи китарата, потенциометъра за сила дай на максимум и удари както трябва празните струни, тоест толкова силно, колкото реално ще свириш, а не внимателно.

Гейна на звуковата карта после свали така, че пиковете да не влизат в червено дори при най-силния удар. Input-а в самия плъгин остави на нула, той е за автоматизация, а не за спасяване на зле настроен сигнал.

Защо така? Защото веднъж ли претовариш сигнала на входа, никой плъгин няма да го поправи, а дисторшънът от клипване звучи съвсем различно от дисторшъна на усилвател.

Първото нещо в чейна е noise gate и това е единствената позиция без изключения. В панелен блок по линията имаш съскане, бръмчене и цялото онова електрическо мърморене, което при висок гейн ще чуваш повече от собствената си китара.

Включи гейта и настрой прага така, че да затваря сигнала, когато не свириш, но да не задушава заглъхващите тонове. Дори при много ниско зададен праг гейтът надеждно ще ти изчисти електрическия хъм, така че не се налага веднага да го затваряш докрай.

Когато си готов, спри да свириш и се вслушай. Ако е тихо, продължаваш. Ако не, вдигай прага на малки стъпки, докато получиш тишина, но спри в момента, в който започне да реже краищата на фразите.

Веднага след гейта идват пич шифтърите и октейвърите и уа-уа. Причината е чисто практическа: тези ефекти следят височината на тона и колкото по-чист сигнал получат, толкова по-точно я разчитат. Сложиш ли ги след дисторшъна, започват да се губят, а при акорди се чува веднага.

След тях следва секцията на овърдрайвите и дисторшъните, тоест всичко, което върви пред главата. Дори при среден гейн на усилвателя металистите пак го подритват с Tube Screamer или подобен буст, защото това добавя не толкова дисторшън, колкото натиск в средите и по-стегнат нисък край.

После идва самият усилвател, където настройваш гейн, еквализация, мастер и presence, а зад него кабинетът, който в действителност представлява импулсни отговори. Тук избираш кабинет и конфигурация на микрофоните към него, което с физически педалборд е практически непостижимо, освен ако сам не зареждаш собствени импулси.

След кабинета обикновено стои мастер еквалайзер с параметрични ленти и с горно- и долночестотен филтър. Обикновеният китарист никога не е имал такъв контрол над целия си тон и това е едно от местата, където виртуалният свят печели убедително.

А съвсем накрая са модулациите, делеят и ревърбът. Не защото някой го е решил, а защото в хардуер седят в ефектния луп зад предусилвателя, за да не ги оцветяват гейнът и еквализацията на главата. Ако не си сигурен кой ефект къде се слага, прегледай и статията как да избереш китарен ефект.

Тук започва забавата и тук е и основната разлика спрямо хардуера. В един плъгин си зависим от онези делеи, ревърби и дисторшъни, които производителят ти е дал. Само че ти може би искаш съвсем друг овърдрайв, друг фъз или конкретна симулация, която ти харесва повече.

Процедурата е проста. Първо си дублирай пистата, за да не изгубиш първоначалната настройка. В копието остави от симулатора включени само главата и кабинета, а всичко останало изключи, тоест гейта, дисторшъните и ефектите. Пред този плъгин после сложи драйва, който искаш да ползваш.

А сега трикът, без който това при повечето хора не работи. Гейтът ти е останал в плъгина на усилвателя, тоест чак след дисторшъна, където е напълно безполезен. Решението е да заредиш същия плъгин още веднъж на първа позиция, да изключиш в него абсолютно всичко освен гейта и да го ползваш само като врата. Получената подредба изглежда така: плъгин само с гейт, любимият ти драйв, плъгин само с глава и кабинет.

Офертата от драйв и фъз плъгини е практически безкрайна, а повечето струват частица от това, което същата кутийка струва в хардуер. За една вечер ще пробваш десет комбинации и ще разбереш как отделните усилватели и бустове реагират заедно, а това е познание, което после помага и при покупката на истински педали.

Това в компютъра го правиш за минута, докато в хардуер би те струвало цяло състояние. Същината е в това, че основният ти дисторшън звук остава недокоснат, а ефектите вървят до него на отделни писти, където силата и характера им настройваш напълно независимо.

Стъпка по стъпка. Дублирай главната писта и включи на нея запис, за да взима същия сигнал от китарата. В копието изключи усилвателя и кабинета и остави включен само гейта, за да не влиза шум в ефекта. От тази писта после прати сигнала към нова писта, на която имаш делей.

Две неща, на които всичко стои. На всяка паралелна ефектна писта сложи микса на сто процента, защото сухият сигнал вече го имаш в главната писта и не го искаш два пъти. А силата на ефекта после регулирай с фейдъра на тази писта, а не с параметъра mix в плъгина.

Когато сега изсвириш, чуваш дисторшън усилвателя си, а до него делея, захранван от чиста линия, така че повторенията са ясни и не задръстват микса. Ако ти се струва прекалено стерилно, прати в делея същия дисторшън сигнал, който върви към усилвателя, и повторенията също ще бъдат дисторшън. И двата начина са правилни, просто звучат различно.

А оттук нататък само се умножава. Изхода от делея можеш да пратиш нататък в ревърб, този ревърб да качиш с една октава и имаш онзи spacey звук, който познаваш от плочите. Точно за това вършат работа плъгини като SoundToys EchoBoy, които имат филтри и настройки, каквито вграденият делей никога няма да ти позволи. Такива паралелни пътища с делеи, тремола, ревърби и модулации можеш да построиш колкото искаш, единственото ограничение е мощността на компютъра.

Дублирай, преди да започнеш да експериментираш. Копие на писта не ти струва нищо и ти спестява час кликане, когато поискаш да се върнеш към звук, който е работил.

Латентността не е навсякъде еднакъв проблем. Времевите ефекти като делей и ревърб са устойчиви към нея, защото няколко допълнителни милисекунди при и без това забавен сигнал просто не се чуват. Важното е основният ти звук, на който реално свириш, да е без латентност.

Когато започне да заеква, увеличи буфера при микса, а не при записа. По време на свирене ти трябва малък буфер и ниска латентност, при миксиране вече можеш да качиш високо.

Замрази или изрендерирай пистите, с които си приключил. Паралелните пътища са скъпи откъм ресурс и десет отворени ревърба ще ти повалят процесора.

Винаги записвай DI писта. Щом имаш запазен чист сигнал от китарата, можеш да преизградиш целия чейн и след месец, без да презаписваш нищо. Същият подход върши работа и при записа на ниско настроени китари.

Направи си шаблон. Когато имаш чейн, който ти пасва, запази го заедно с паралелните писти като проект и следващия път започваш направо със свирене.

Въпросът, който винаги идва: може ли това да се вземе на концерт? Може, и точно това се случва днес. Мултиефектите и моделерите като Neural DSP Quad Cortex, Nano Cortex или TONEX по същество са мощни компютри, в които сглобяваш точно същите пътища, които си построил в DAW.

Ако тепърва започваш, има ред, който няма да ти разбие бюджета. Първо си изпипваш чейна в компютъра, където експериментирането не струва нищо, и чак когато знаеш какво реално ползваш, го пренасяш в подов мултиефект. Ще откриеш междувременно, че половината неща, за които си мислел, че са ти нужни, изобщо не пипаш.

Настрой входа на звуковата карта, а не в плъгина, и свири при това с пълна сила. Сложи гейта най-отпред. След него пич и уа-уа, после дисторшъните, усилвателя, кабинета и мастер еквалайзера, а модулациите с делея и ревърба остави за накрая. Ако някое звено от веригата не ти пасва, смени го с плъгин от друг производител, а гейта зареди отделно на първа позиция. А когато искаш звук, който не се купува, построй паралелни ефектни пътища с микс на сто процента.

Това е всичко. Не е сложно, само има ред, който си струва да спазиш. Целият процес с демонстрации е във видеата в нашия YouTube канал, в първата част и във втората, а когато поискаш същия чейн от истински кутийки, ръководството е в статията Педалборд от А до Я.

Не. Обикновен лаптоп от последните няколко години издържа симулатор на усилвател и няколко плъгина без проблем. Проблемите започват чак при десетки паралелни писти с ревърби, а и това се решава със замразяване на писти или по-голям буфер при микса.

В микс да и повечето хора не различават разликата, което го доказват стотици албуми, записани точно така. В стая при силно свирене усещането е друго, защото ти липсва натискът на високоговорителя в гърдите, но това е въпрос на свирене, а не на запис.

Почти винаги е претоварен вход на звуковата карта. Свали гейна, удари силно празните струни и провери дали пиковете не влизат в червено. Втората най-честа причина е гейт, сложен чак след дисторшъна.

Само толкова, че да е тихо, когато не свириш. Ако започнат да изчезват краищата на фразите или заглъхващите тонове, си вдигнал прага прекалено високо. При по-висок гейн ще трябва да затваряш повече, а при чисти звуци често стига гейтът изобщо да се изключи.

Не. Съществуват качествени безплатни симулатори на усилватели и open source модели, които за начало ти стигат. Платени пакети като AmpliTube или Guitar Rig вършат работа чак когато искаш конкретни усилватели и повече възможности в една среда.

Става, принципът е абсолютно същият, само редът обикновено е по-прост. Гейт, компресор, драйв, усилвател и кабинет, като при баса често се смесва паралелно чистият сигнал с дисторшън сигнала, за да ти остане ниското. В DAW го правиш по същия начин като при китара.