Йохан Себастиан Бах (1685–1750) е немски композитор и музикант от късния бароков период, признат за една от най-великите фигури в историята на западната музика. Известен с изключителното си майсторство на контрапункта, хармонията и музикалната форма, Бах създава обширен корпус от произведения в широк спектър от жанрове и инструменти. Най-известните му композиции включват оркестровите Бранденбургски концерти, сюитите за соло виолончело и сонатите и партитите за цигулка, Голдбергските вариации и Добре темперираният клавир за клавишни, Токата и фугата в ре минор за орган, както и големи хорови произведения като „Страсти по Матей“ и „Меса в си минор“. Роден в Айзенах в семейство на музиканти, Бах е осиротел в ранна възраст и е отгледан от по-големия си брат, преди да продължи обучението си и да получи професионални назначения в различни германски градове. Той е придворен музикант, а по-късно става кантор в църквата „Свети Тома“ в Лайпциг, където композира и дирижира музика както за църковни, така и за университетски ансамбли. През цялата си кариера Бах създава стотици кантати, както и концерти, сюити, мотети и църковни произведения, често черпейки влияния от италианската и френската музика. Въпреки че е бил уважаван като органист през живота си, музиката на Бах получава по-широко признание през 19-ти век и оттогава се превръща в централна част от класическия репертоар. Неговите произведения са известни със своята дълбочина, технически блясък и емоционален диапазон, продължавайки да вдъхновяват музиканти и публика по целия свят. Няколко от децата му, включително Карл Филип Емануел и Йохан Кристиан Бах, също стават забележителни композитори.