Фредерик Франсоа Шопен (1810–1849) е полски композитор и виртуозен пианист, прочут като един от най-изтъкнатите музиканти от епохата на романтизма. Известен със своя „поетичен гений“ и несравними технически умения, Шопен пише предимно за соло пиано и е най-известен с произведения като мазурки, ноктюрни, полонезички, валсове, етюди и балади. Роден в днешна Полша, той прекарва годините си на формиране във Варшава, преди да се установи в Париж на 21-годишна възраст, където става централна фигура в музикалните салони на града. Въпреки че рядко свири публично, нюансираното и чувствително свирене предизвиква възхищение от съвременници, включително Франц Лист и Роберт Шуман. Композициите на Шопен често отразяват полските фолклорни влияния, а музиката му играе важна роля във формирането на романтичния стил и изразяването на музикалния национализъм. Личният му живот, белязан от романтика и лошо здраве, както и ранната му смърт на 39 години, допринасят за трайното му наследство като символ на артистичен гений и романтични идеали. Шопен остава широко известен, с международни конкурси и институти, посветени на неговата памет и творчество.