Топ 10 албума, които определиха grunge
В началото на 90-те от Сиатъл дойде вълна, която помете лакираните коси и дългите китарни сола. Grunge смеси мръсния звук на fuzz педалите, тежките рифове и пънк откровеността. Броим назад десет албума, без които жанрът не би съществувал, от десето място до първото.
В началото на 90-те от Сиатъл дойде вълна, която помете лакираните коси на Guns N' Roses и дългите китарни сола. Grunge смеси мръсния звук на fuzz педалите, тежките рифове в духа на Black Sabbath и пънк откровеността. Беше гневен, уязвим и се свиреше по фланела. Броим назад десет албума, без които жанрът не би съществувал, от десето място до първото.
10. Temple of the Dog – Temple of the Dog (1991)
Най-красивият албум на цялата сцена се роди от скръб. Chris Cornell написа песните в памет на съквартиранта си Andrew Wood, певеца на Mother Love Bone, и ги записа със Stone Gossard, Jeff Ament, Mike McCready и барабаниста Matt Cameron.
Дуетът Hunger Strike е първият запис, в който се чува гласът на Eddie Vedder. Temple of the Dog станаха хит едва година по-късно, когато Pearl Jam и Soundgarden завладяха света.
Fun fact: Vedder беше в студиото само за проба за Pearl Jam. Долният глас в Hunger Strike записа почти случайно, помагайки на Cornell в припева.

9. Hole – Live Through This (1994)
Албум, който и днес живее в сянката на една трагедия. Hole с Courtney Love начело го издадоха четири дни след като Kurt Cobain беше намерен мъртъв. Звучи грубо, но има поп припеви, които не излизат от главата.
Doll Parts, Violet и Miss World внесоха в жанра женски гняв и черен хумор. Критиците обявиха албума за запис на годината и той отвори вратата на цяла вълна алтернативни групи с певици начело.
Fun fact: Басистката Kristen Pfaff почина два месеца след излизането на албума. За бекинг вокалите в две песни и днес се говори, че са на Cobain.

8. Screaming Trees – Sweet Oblivion (1992)
Най-подценяваната голяма група на сцената. Screaming Trees дойдоха от малкия град Еленсбърг, а звукът им имаше психеделична основа от 60-те. Над нея стоеше баритонът на Mark Lanegan, най-добрия разказвач на цялата сцена.
Песента Nearly Lost You попадна в саундтрака на филма Singles и най-накрая изстреля групата в радиата. Албумът е доказателство, че grunge имаше и меланхолична, разказваща страна.
Fun fact: Групата се роди във видеотеката на родителите на братята Конър. Lanegan по-късно основа с Layne Staley проекта Mad Season и пя и в Queens of the Stone Age.

7. Mudhoney – Superfuzz Bigmuff (1988)
Без това EP grunge не би звучал така, както звучи. Mudhoney се родиха от разпадналите се Green River, а Mark Arm и Steve Turner построиха целия звук върху дисторшън, извъртян до червено.
Песента Touch Me I'm Sick стана химн на Sub Pop, а записът се задържа почти година в британската инди класация. Nirvana копираше Mudhoney открито и им беше подгряваща група в малки клубове.
Fun fact: Заглавието всъщност е списък с техника. Идва от двата fuzz педала, които групата използваше, от Univox Super-Fuzz и Electro-Harmonix Big Muff.

6. Stone Temple Pilots – Core (1992)
Stone Temple Pilots дойдоха от Сан Диего и критиците първо ги отписаха като копие на Pearl Jam. Scott Weiland заглуши обвиненията с фронтменска харизма, а групата заложи на плътен грув и глам замах.
Дебютът извади хитовете Sex Type Thing, Creep и преди всичко Plush, която донесе на групата Grammy. Weiland по-късно свързваше сцените, гостува в албума Significant Other на Limp Bizkit и пя във Velvet Revolver.
Fun fact: Групата първоначално се наричаше Mighty Joe Young и трябваше да смени името си малко преди издаването на дебюта.

5. The Smashing Pumpkins – Siamese Dream (1993)
The Smashing Pumpkins не бяха от Сиатъл, а от Чикаго, и вторият им албум стъпва на подход, обратен на останалата сцена. Billy Corgan покани продуцента Butch Vig и наслагваше електрически гитари в десетки писти, докато не получи плътна, сънна стена от звук.
Today, Disarm и Cherub Rock внесоха в жанра мелодия и оркестрова амбиция. Corgan композираше с цяла батерия китарни ефекти, а албумът и днес е учебник как да наслоиш дисторшън и да не загубиш мелодията.
Fun fact: Corgan записа повечето китарни и басови партии сам, вместо колегите си. Записите се проточиха, а бюджетът беше надхвърлен няколко пъти.

4. Alice in Chains – Dirt (1992)
Най-мрачният албум на цялата сцена. Alice in Chains построиха звука върху ниско настроените, смазващи рифове на Jerry Cantrell и върху двугласите, в които неговият глас се преливаше с гласа на Layne Staley.
Текстовете за зависимостта са грубо честни до неудобство. Them Bones, Rooster и Would? са сред най-доброто, излязло от Сиатъл, а албумът получи четворна платина в САЩ. Звучи като метъл, но се усеща като grunge.
Fun fact: Rooster беше прякорът на бащата на Cantrell от Виетнам и песента е за него. Would? Cantrell написа в памет на Andrew Wood от Mother Love Bone.

3. Soundgarden – Superunknown (1994)
Soundgarden бяха най-музикалните от всички. Гласът на Chris Cornell имаше обхват, какъвто в жанра нямаше никой, а гитаристът Kim Thayil заложи на нетипични настройки и неравноделни размери.
Албумът влезе на първо място в Billboard и донесе Black Hole Sun, Spoonman и Fell on Black Days. Спечели на групата две награди Grammy и показа, че grunge се справя и с психеделията, и с размер седем осми.
Fun fact: В песента Spoonman на лъжици наистина свири уличният артист Artis the Spoonman от Сиатъл. Cornell по-късно основа Audioslave с музиканти от Rage Against the Machine.

2. Pearl Jam – Ten (1991)
Дебютът на Pearl Jam се роди от пепелта на Mother Love Bone. Stone Gossard и Jeff Ament пуснаха демо запис по света, а в Сан Диего го хвана непознат сърфист, Eddie Vedder.
Vedder записа текстовете си върху нея, дойде в Сиатъл, а две години по-късно групата трупаше платина след платина. Alive, Even Flow и Jeremy направиха албума един от най-продаваните рок дебюти в историята. В САЩ той премина тринадесет милиона копия.
Fun fact: Заглавието Ten препраща към номера на фланелката на баскетболиста Mookie Blaylock. Групата първоначално носеше точно неговото име.

1. Nirvana – Nevermind (1991)
Първото място и нулевият час на grunge в едно. Вторият албум на Nirvana записа продуцентът Butch Vig, а мръсният звук от Sub Pop получи радийна чистота. Kurt Cobain, Krist Novoselic и новият барабанист Dave Grohl го направиха за по-малко от месец.
Smells Like Teen Spirit промени музикалната индустрия за няколко седмици. Come as You Are, Lithium и In Bloom направиха албума изявление на цяло поколение, а през януари 1992 Nevermind свали от първото място в американската класация албума Dangerous на Michael Jackson.
Fun fact: На корицата плува четиримесечният Spencer Elden, а родителите му получиха 200 долара за фотосесията. Cobain никога не криеше кого копира, споменаваше Pixies и Melvins. След смъртта му Grohl основа Foo Fighters.

Фланелата се върна, а grunge никога не си е тръгвал
Grunge се връща с пълна сила. Класическите албуми излизат в ремастерирани преиздания на LP плочи и CD, а новото поколение си купува към тях фланелени ризи. Това е музика, която никога не се е правила на по-добра, отколкото беше, и точно затова и днес звучи толкова истински.