Изберете държава за доставка на пратката

Топ 10 албума, които определиха grunge

24.8.2026
9 мин. прочетено
Monika Lužová
В началото на 90-те от Сиатъл дойде вълна, която помете лакираните коси и дългите китарни сола. Grunge смеси мръсния звук на fuzz педалите, тежките рифове и пънк откровеността. Броим назад десет албума, без които жанрът не би съществувал, от десето място до първото.
Топ 10 албума, които определиха grunge
В началото на 90-те от Сиатъл дойде вълна, която помете лакираните коси на Guns N' Roses и дългите китарни сола. Grunge смеси мръсния звук на fuzz педалите, тежките рифове в духа на Black Sabbath и пънк откровеността. Беше гневен, уязвим и се свиреше по фланела. Броим назад десет албума, без които жанрът не би съществувал, от десето място до първото.

10. Temple of the Dog – Temple of the Dog (1991)

Най-красивият албум на цялата сцена се роди от скръб. Chris Cornell написа песните в памет на съквартиранта си Andrew Wood, певеца на Mother Love Bone, и ги записа със Stone Gossard, Jeff Ament, Mike McCready и барабаниста Matt Cameron.


Дуетът Hunger Strike е първият запис, в който се чува гласът на Eddie Vedder. Temple of the Dog станаха хит едва година по-късно, когато Pearl Jam и Soundgarden завладяха света.


Fun fact: Vedder беше в студиото само за проба за Pearl Jam. Долният глас в Hunger Strike записа почти случайно, помагайки на Cornell в припева.

9. Hole – Live Through This (1994)

Албум, който и днес живее в сянката на една трагедия. Hole с Courtney Love начело го издадоха четири дни след като Kurt Cobain беше намерен мъртъв. Звучи грубо, но има поп припеви, които не излизат от главата.


Doll Parts, Violet и Miss World внесоха в жанра женски гняв и черен хумор. Критиците обявиха албума за запис на годината и той отвори вратата на цяла вълна алтернативни групи с певици начело.


Fun fact: Басистката Kristen Pfaff почина два месеца след излизането на албума. За бекинг вокалите в две песни и днес се говори, че са на Cobain.

8. Screaming Trees – Sweet Oblivion (1992)

Най-подценяваната голяма група на сцената. Screaming Trees дойдоха от малкия град Еленсбърг, а звукът им имаше психеделична основа от 60-те. Над нея стоеше баритонът на Mark Lanegan, най-добрия разказвач на цялата сцена.


Песента Nearly Lost You попадна в саундтрака на филма Singles и най-накрая изстреля групата в радиата. Албумът е доказателство, че grunge имаше и меланхолична, разказваща страна.


Fun fact: Групата се роди във видеотеката на родителите на братята Конър. Lanegan по-късно основа с Layne Staley проекта Mad Season и пя и в Queens of the Stone Age.

7. Mudhoney – Superfuzz Bigmuff (1988)

Без това EP grunge не би звучал така, както звучи. Mudhoney се родиха от разпадналите се Green River, а Mark Arm и Steve Turner построиха целия звук върху дисторшън, извъртян до червено.


Песента Touch Me I'm Sick стана химн на Sub Pop, а записът се задържа почти година в британската инди класация. Nirvana копираше Mudhoney открито и им беше подгряваща група в малки клубове.


Fun fact: Заглавието всъщност е списък с техника. Идва от двата fuzz педала, които групата използваше, от Univox Super-Fuzz и Electro-Harmonix Big Muff.

6. Stone Temple Pilots – Core (1992)

Stone Temple Pilots дойдоха от Сан Диего и критиците първо ги отписаха като копие на Pearl Jam. Scott Weiland заглуши обвиненията с фронтменска харизма, а групата заложи на плътен грув и глам замах.


Дебютът извади хитовете Sex Type Thing, Creep и преди всичко Plush, която донесе на групата Grammy. Weiland по-късно свързваше сцените, гостува в албума Significant Other на Limp Bizkit и пя във Velvet Revolver.


Fun fact: Групата първоначално се наричаше Mighty Joe Young и трябваше да смени името си малко преди издаването на дебюта.

5. The Smashing Pumpkins – Siamese Dream (1993)

The Smashing Pumpkins не бяха от Сиатъл, а от Чикаго, и вторият им албум стъпва на подход, обратен на останалата сцена. Billy Corgan покани продуцента Butch Vig и наслагваше електрически гитари в десетки писти, докато не получи плътна, сънна стена от звук.


Today, Disarm и Cherub Rock внесоха в жанра мелодия и оркестрова амбиция. Corgan композираше с цяла батерия китарни ефекти, а албумът и днес е учебник как да наслоиш дисторшън и да не загубиш мелодията.


Fun fact: Corgan записа повечето китарни и басови партии сам, вместо колегите си. Записите се проточиха, а бюджетът беше надхвърлен няколко пъти.

4. Alice in Chains – Dirt (1992)

Най-мрачният албум на цялата сцена. Alice in Chains построиха звука върху ниско настроените, смазващи рифове на Jerry Cantrell и върху двугласите, в които неговият глас се преливаше с гласа на Layne Staley.


Текстовете за зависимостта са грубо честни до неудобство. Them Bones, Rooster и Would? са сред най-доброто, излязло от Сиатъл, а албумът получи четворна платина в САЩ. Звучи като метъл, но се усеща като grunge.


Fun fact: Rooster беше прякорът на бащата на Cantrell от Виетнам и песента е за него. Would? Cantrell написа в памет на Andrew Wood от Mother Love Bone.

3. Soundgarden – Superunknown (1994)

Soundgarden бяха най-музикалните от всички. Гласът на Chris Cornell имаше обхват, какъвто в жанра нямаше никой, а гитаристът Kim Thayil заложи на нетипични настройки и неравноделни размери.


Албумът влезе на първо място в Billboard и донесе Black Hole Sun, Spoonman и Fell on Black Days. Спечели на групата две награди Grammy и показа, че grunge се справя и с психеделията, и с размер седем осми.


Fun fact: В песента Spoonman на лъжици наистина свири уличният артист Artis the Spoonman от Сиатъл. Cornell по-късно основа Audioslave с музиканти от Rage Against the Machine.

2. Pearl Jam – Ten (1991)

Дебютът на Pearl Jam се роди от пепелта на Mother Love Bone. Stone Gossard и Jeff Ament пуснаха демо запис по света, а в Сан Диего го хвана непознат сърфист, Eddie Vedder.


Vedder записа текстовете си върху нея, дойде в Сиатъл, а две години по-късно групата трупаше платина след платина. Alive, Even Flow и Jeremy направиха албума един от най-продаваните рок дебюти в историята. В САЩ той премина тринадесет милиона копия.


Fun fact: Заглавието Ten препраща към номера на фланелката на баскетболиста Mookie Blaylock. Групата първоначално носеше точно неговото име.

1. Nirvana – Nevermind (1991)

Първото място и нулевият час на grunge в едно. Вторият албум на Nirvana записа продуцентът Butch Vig, а мръсният звук от Sub Pop получи радийна чистота. Kurt Cobain, Krist Novoselic и новият барабанист Dave Grohl го направиха за по-малко от месец.


Smells Like Teen Spirit промени музикалната индустрия за няколко седмици. Come as You Are, Lithium и In Bloom направиха албума изявление на цяло поколение, а през януари 1992 Nevermind свали от първото място в американската класация албума Dangerous на Michael Jackson.


Fun fact: На корицата плува четиримесечният Spencer Elden, а родителите му получиха 200 долара за фотосесията. Cobain никога не криеше кого копира, споменаваше Pixies и Melvins. След смъртта му Grohl основа Foo Fighters.

Фланелата се върна, а grunge никога не си е тръгвал

Grunge се връща с пълна сила. Класическите албуми излизат в ремастерирани преиздания на LP плочи и CD, а новото поколение си купува към тях фланелени ризи. Това е музика, която никога не се е правила на по-добра, отколкото беше, и точно затова и днес звучи толкова истински.


Ако те е хванал, пусни го така, както трябва да звучи. Изгради колекцията на грамофон, донастрой звука със сериозни слушалки и я допълни с мърч на любимците си. Продължението на историята прочети в нашето обратно броене на албумите, определили nu metal.

Grunge - ‎Грамофонни плочи

Музикален мерч