Как да избереш банджо

Банджото е инструмент, който повечето хора познават от една-единствена сцена във филм и после години наред не го чуват. А при това го разпознаваш за две секунди и е същевременно един от най-евтините начини да изсвириш вкъщи нещо, което звучи съвсем различно от китара. Има метален звънтящ тон, който се носи през цялата стая и без усилване, а първите неща ще научиш на него по-бързо, отколкото очакваш.

Нещата малко се усложняват от това, че банджото не е един инструмент, а цяло семейство. Може да има 4, 5 или 6 струни, отворен или затворен гръб, като всяка от тези комбинации се свири различно и принадлежи към друг жанр. Затова си струва да знаеш какво всъщност искаш, преди да го поръчаш. Да го минем от самото начало.

За разлика от акустичната китара, която има дървен капак, банджото има опъната ципа, точно както барабан. Именно затова звучи така, както звучи. Струната раздвижва ципата, а тя вибрира далеч по-бързо от дървото, така че резултатът е остър, пробивен тон с кратко заглъхване. Няма дълго отзвучаване както при китарата, всеки тон се обажда и веднага изчезва, и точно затова бързите пасажи на банджо са толкова отчетливи.

Ципата се държи опъната от метален обръч и система кукички по периферията, с които се регулира опъването. Колкото по-опъната е ципата, толкова по-остър и по-силен е тонът. При по-добрите инструменти под ципата има още и тонален пръстен, тоест тежък метален пръстен, който придава на звука обем и отзвучаване. Тоналният пръстен е едно от основните неща, които отделят евтиното банджо от скъпото, и същевременно причината едно свястно банджо да тежи колкото тежи.

Петструнното банджо е класиката, която най-вероятно ще ти хрумне първа. Познаваш го по петата струна, която е по-къса от останалите, започва чак на 5. лад и има собствен ключ, вграден в грифа. На нея не се свири мелодия, звучи през цялото време еднакво и работи като така наречения дрон, като именно тя дава на банджото онзи характерен звънтящ оттенък. Свири се от табулатура, а дясната ръка работи в така наречените rolls, тоест в устойчиви модели на дърпане напречно на струните, а не в удряне на акорди както на китара. Ако искаш да свириш блуграс, кънтри или old-time, това е единственият правилен избор, а от нашето предложение тук спада например SX BJ405 или резонаторното Pasadena 01BJ001.

Четириструнното банджо съществува в два вида, тенорово и плектърно, и се свири с перце. Няма дронова струна, затова звучи малко по-обикновено и е у дома си в съвсем друга музика. На него се свири мелодия, а не акорди, и съответно така се и чете, тоест в ирландската народна музика от класически ноти или по слух, докато в диксиленда и стария джаз от 20-те по акордови означения. Ако те тегли в тази посока, виж SX BJ404.

Шестструнното банджо е малко измама и същевременно най-разумното нещо за всеки, който вече свири на китара. Настройва се точно като китара, така че сядаш на него без нито един нов хват, а банджо звукът ти идва безплатно. Четеш към него обикновени китарни табулатури и акордови означения, тоест не учиш абсолютно нищо ново. Истинска банджо техника наистина няма да усвоиш, но ако искаш просто да добавиш на групата друг звук, това е най-бързият път. При нас ще намериш SX BJ406, както и блуграс Stagg BJM30.

Второто голямо решение е дали банджото да има отзад твърд капак, така нареченият резонатор. Това е плоча, завинтена на гърба на корпуса, и нейната задача е да отрази звука напред, към слушателя. Резонаторното банджо затова е по-силно и по-остро, което е точно каквото ти трябва в блуграс група, където трябва да пробиеш през цигулката, мандолината и контрабаса. Повечето инструменти в нашето предложение, включително Pasadena 01BJ001 и Ortega OBJ150-WB, са резонаторни.

При банджото с отворен гръб резонатор няма, затова е по-тихо, по-топло и значително по-леко. На него се свири стилът clawhammer, тоест старият американски начин на удар отгоре, и е изборът за свирене вкъщи, на верандата и в малък състав. Обикновено е и различно настроено, с по-висока височина на струните над ладовете, което на този удар му понася. Ако те привлича old-time музиката, а не надпреварата по бързина, ще ти пасне повече, а след час свирене няма да те боли рамото.

При ципата важи, че почти всички свестни инструменти използват ципа на марката Remo, което е добра новина, защото това е доказан стандарт и се сменя евтино. Погледни и броя на кукичките по периферията, защото той е надежден показател за класа на инструмента. По-евтините модели имат около 16 до 18, по-добрите 24, а професионалните 30, както споменатото Stagg. Повече кукички значи по-равномерно опъване на ципата и по-стабилен тон.

При грифа гледай от какво е направена грифовата плоча. Палисандърът е стандарт и ще го намериш и на по-евтините модели, което е наред. По-важно е дали грифът има регулируем анкер, тоест пръта, с който грифът може да се изправи, когато с времето се изкриви. Без него инструментът след няколко години трудно се поправя. Всички модели, които си струва да обмисляш, го имат, но при най-евтините екземпляри втора ръка това го провери.

В най-ниския клас получаваш работещ инструмент с ципа Remo, корпус от окуме или махагон и палисандрова грифова плоча. Ще изсвириш на него всичко, само че ще е малко по-тих и тонът няма да има толкова обем, защото му липсва свестен тонален пръстен. За начало обаче това напълно стига и е разумен вход, ако не си сигурен дали банджото ще ти допадне. Преглед имаш при най-евтините банджа.

Средният клас носи повече кукички, по-тежък хардуер и най-вече онзи тонален пръстен, който чуваш веднага. Инструментът е по-силен, звучи по-плътно и по-добре държи строя, което при банджото е по-важно, отколкото при китарата, защото опънатата ципа реагира и на температура, и на влажност. Тук попадат марки като Ortega и Pasadena.

А ако вече знаеш, че с банджото ще останеш, струва си да погледнеш по-нагоре, където се плаща главно за прецизността на изработката и за метала. Цялото предложение във всички ценови нива ще намериш в категорията банджо, където са представени и SX, Stagg и Ibanez.

1. Петструнното банджо се настройва в отворено сол, което значи, че когато минеш през всички струни, без да натискаш нищо, ще прозвучи чист акорд сол мажор. Точно затова може да изсвириш на него нещо използваемо още 10 минути след разопаковането.

2. Онази къса пета струна не е производствен дефект, нито икономия на материал. Това е дронова струна, която звучи еднакво независимо от акорда, и точно тя прави онзи разпознаваем банджо звън.

3. Банджото има африкански корени. В Америка го донасят поробени хора от Западна Африка, където се свирело на инструменти с корпус от изсушена кратуна и опъната кожа. Едва много по-късно то става символ на американската селска музика.

4. Модерният блуграс стил е измислен през 40-те години от Ърл Скръгс, когато той въвежда свиренето с 3 пръста вместо дотогавашния удар отгоре. Неговата техника и до днес се нарича просто Scruggs style и е причината банджото в блуграса да звучи толкова бързо.

5. Преди появата на усилвателите банджото беше най-силният струнен инструмент в групата и точно затова седеше в първите джаз оркестри вместо китара. Когато дойдоха микрофоните и електрическите китари, джазът премина към китарата, а банджото се оттегли във фолка.

Първото нещо са струните, защото тези, които идват с по-евтиния инструмент, обикновено не са нищо особено, а смяната им със свестен комплект ще направи повече, отколкото очакваш. Второто е резервна ципа, не веднага, но имай предвид, че с времето се разтяга и е консуматив също като струните.

По-нататък ще ти трябва тунер, и то повече, отколкото при китара, защото банджото се разстройва по-бързо. Полезен е и капо, само внимавай, за банджо ти трябва по-тясно от китарното, а петата струна се решава с отделно капо. И понеже банджото има стърчащ обков, който лесно се надрасква, вземи си към него веднага калъф или твърд куфар.

Тук е добре да знаеш в какво влизаш. Банджото не се учи от класически ноти, а от табулатура, която вместо височината на тона показва направо струната и лада, а при петструнното и с кой пръст дърпаш. Ако вече свириш на китара, това ти е познат терен и ще преминеш на банджо без проблем. Имаме и школи за напълно начинаещи, които те превеждат през техники като hammer-on, slide и pull-off, тоест точно през онова, на което стои свиренето на банджо. А ако с четенето на нотния запис започваш от нула, ще ти помогне Как да четеш ноти.

Решава най-вече това какво искаш да свириш. За блуграс и кънтри върви към петструнно резонаторно банджо, което е и най-разпространеният избор и към него ще намериш най-много учебен материал. За old-time и свирене вкъщи избери петструнно с отворен гръб, ще е по-тихо и по-леко. За джаз и ирландска музика посегни към четириструнно. А ако вече свириш на китара и искаш само нов звук, без да учиш отначало, вземи шестструнно, ще седнеш на него за минута.

Ако все още не можеш да решиш, няма проблем, банджото е от инструментите, които си струва първо да хванеш в ръце. Сложи едно до друго резонаторно и с отворен гръб и 5 минути ще ти кажат онова, което от описание няма да прочетеш. Цялото предложение банджа е добра отправна точка, за да стесниш избора, а ако това е първият ти инструмент изобщо, ще ти помогне и Разделение на музикалните инструменти.