Топ 10 албума, които определиха британския хеви метъл

Хеви метълът не се роди в Америка, а в Бирмингам. През 1965 г. преса в ламаринен цех отряза на седемнайсетгодишния Tony Iommi върховете на два пръста на дясната ръка, тоест на онази, с която натиска струните. Беше последният му работен ден в тази фабрика. Лекарите му казаха, че с китарата е свършено. Вместо това Iommi си направи напръстници от пластмасова бутилка от препарат и сложи банджо струни, защото леки китарни тогава не се произвеждаха. За да го дърпат още по-малко, китарата и понижи. Точно оттам идва онзи тежък, тъмен звук, който днес свири цялата планета. Това са десетте албума, върху които стои британският метъл. Нито един не бива да липсва у дома.

Работническа класа от Барнзли в Южен Йоркшър. Saxon никога не бяха най-добре облечената група на сцената, но без тях новата вълна на британския хеви метъл нямаше да има онази скорост. Wheels of Steel, Strong Arm of the Law и този албум са трите плочи, върху които стои цялата вълна. Четвъртият албум излезе на 25 септември 1981, в Британия стигна до девето място и получи златна плоча.

От него излязоха три сингъла: And the Bands Played On, Never Surrender и Princess of the Night. Заглавната Denim and Leather обаче е друго нещо. Не е за групата, а за хората пред сцената, за това кой къде е бил, когато всичко започна. Затова стана химн на цялата сцена и затова Biff Byford я пее на концерти и днес.

Fun fact: Това е последният албум на класическия състав. Барабанистът Pete Gill напусна групата след него заради контузия на ръката.

На Нова година 1984 барабанистът Rick Allen катастрофира с кола и загуби лявата си ръка. Групата не обяви пауза. Продуцентът Mutt Lange го убеди, че може да свири и по друг начин, а Simmons му построи електронен комплект, в който партията на липсващата ръка поеха крачните педали. Allen се върна на сцената през 1987 с два еднакви комплекта по поръчка и зад барабаните на Def Leppard седи и днес.

Албумът се правеше повече от три години и това беше третата и последна работа на Lange с групата. Дванайсет песни, седем от които станаха сингли: Animal, Women, Pour Some Sugar on Me, Hysteria, Armageddon It, Love Bites и Rocket. Продаде се в над 25 милиона копия, така че това е най-успешната им плоча.

Fun fact: Тоест сингъл излезе от повече от половината албум. Зад това число стои обсебеността на Lange плочата да звучи еднакво добре в кола, на стадион и от малко радио.

Когато Ritchie Blackmore напусна Deep Purple, от предишния състав на Rainbow задържа само един човек. Певеца Ronnie James Dio. Останалото сглоби наново: барабанист Cozy Powell, басист Jimmy Bain, клавирист Tony Carey. През февруари 1976 се затвориха в мюнхенското студио Musicland и приключиха за по-малко от месец.

В албума има шест песни и нито една слаба. Върхът е осемминутната Stargazer за магьосник, който нарежда да му построят кула до звездите и заробва за това хиляди хора. Blackmore привлече членове на Мюнхенската филхармония под палката на Rainer Pietsch, а Dio направи изпълнение, което мнозина и днес му броят за най-доброто в живота.

Fun fact: Албумът е продуциран от Martin Birch. Същото име ще видиш в това броене още веднъж, шест места по-нагоре.

На 27 април 1979 изхвърлиха Ozzy от Black Sabbath заради алкохол и наркотици. Изглеждаше като край, но още същата година попадна в офисите на Jet Records на двайсет и две годишния китарист Randy Rhoads от Quiet Riot. Rhoads не беше фен на Sabbath и за малко да не отиде на прослушването. Накрая изсвири няколко флажолета през малко репетиционно усилвателче и на Ozzy това му стигна.

Състава допълниха басистът Bob Daisley и барабанистът Lee Kerslake, който преди това свиреше в Uriah Heep. Crazy Train написаха Osbourne, Rhoads и Daisley заедно, а рифът ѝ и днес е сред първите неща, които учи всеки начинаещ метъл китарист. В Британия албумът излезе на 12 септември 1980, в Америка чак половин година по-късно.

Fun fact: Rhoads загина на 19 март 1982, когато малък самолет удари автобуса на групата. Беше на двайсет и пет и с Ozzy успя да запише два албума.

Lemmy беше изхвърлен от Hawkwind през май 1975, след като го арестуваха за наркотици на канадската граница. Motörhead основа веднага след това. Свиреше бас като ритъм китара, през китарни усилватели и с толкова дисторшън, че в трио заместваше и втората китара. Ace of Spades записаха между 4 август и 15 септември 1980 в студио Jackson's в Рикмансуърт с продуцента Vic Maile, който преди това е работил по записи на Jimi Hendrix, Led Zeppelin и The Who.

Maile постигна трудно нещо. Подреди звука на групата на плочата, но не му отне нито мръсотията, нито темпото. Албумът се качи на четвърто място в британската класация и до март 1981 имаше златна плоча, така че е комерсиално най-успешният, който Motörhead са записали. Заглавната Ace of Spades е след Sabbath най-цитираният британски метъл риф, а (We Are) The Road Crew е почит към техниците, каквато никой друг не им е написал.

Fun fact: Групата първоначално щеше да се казва Bastard. Мениджърът Doug Smith спря идеята с думите, че с такова име никога няма да влязат в най-гледаното време, и предложи Motörhead. Lemmy по-късно държеше, че името е избрал сам.

Deep Purple пристигнаха в Монтрьо на 3 декември 1971 с плана да запишат албума в местното казино. На следващия ден по време на концерт на Frank Zappa някой стреля в тръстиковия таван и казиното изгоря до основи. Никой не загина, но групата остана без студио и с наета техника. Организаторът Claude Nobs накрая им намери Grand Hotel, затворен извън сезона.

Записваше се от 6 до 21 декември, с мобилното студио на Rolling Stones, паркирано пред хотела. За записно помещение послужиха два съседни коридора и една баня, стените заглушиха с дюшеци, а до стаята с монитора се минаваше по балконите. При тези условия се родиха Highway Star, Space Truckin' и Smoke on the Water, която не е метафора, а буквално описание на онзи пожар.

Fun fact: Същият камион с мобилното студио на Rolling Stones беше нает по същото време и от Led Zeppelin, които с него записаха четвъртия си албум в селската къща Headley Grange.

Black Sabbath са в това броене два пъти и това не е грешка. Ако Paranoid отвори жанра, този албум му даде звука, който се използва и днес. За записа Tony Iommi понижи китарата с три полутона, до C#, за да е по-малко напрежението на струните и да му е по-лесно да свири. Geezer Butler понижи баса след него, за да пасне.

Резултатът е по-мрачен и по-мръсен от всичко преди това. Sweet Leaf отваря албума с кашлица и риф, който се влачи като булдозер, а Children of the Grave е най-доброто доказателство, че може да си бавен и яростен наведнъж. Точно това понижаване на строя стана основата на дуум, слъдж и стоунър метъла. Всяка група, която днес свири бавно и ниско, се връща тук.

Fun fact: След нараняването на пръстите Iommi не можеше да натиска струните така, както искаше, а по-ниският строй му облекчи работата. От чисто практична нужда така се роди звук, който двайсет години по-късно стоеше зад цялата стоунър и дуум сцена.

Кожата и капсите донесе в Judas Priest китаристът K. K. Downing още преди този албум. Заведе Rob Halford в лондонски S&M магазин, там се екипираха и после го показаха на останалите. На British Steel към визията най-накрая се добави и звук, който пасваше: двугласните китари на Downing и Glenn Tipton и песни, скъсени до три-пет минути. Записваше се в Tittenhurst Park, имение от седемдесет и два акра, което тогава беше на Ringo Starr, а преди това на John Lennon.

Breaking the Law и Living After Midnight и днес са най-свирените им песни, а Metal Gods даде на жанра един от най-известните прякори. Албумът завърши на четвърто място в британската класация, което тогава беше най-доброто им класиране. През август 2026 групата изсвири концерт в братиславската Tipos Arena.

Fun fact: Семплер тогава нямаха, затова звуците си направиха сами. Счупеното стъкло в Breaking the Law е истинска бутилка от мляко, а част от звуците в Metal Gods се получиха от удряне с билярдни щеки и подноси с прибори. Ringo им забрани да карат мотори и да ловят риба в имението. Групата го игнорира.

В края на 1981 Iron Maiden смениха певеца Paul Di'Anno с Bruce Dickinson, когото мениджърът им извади от групата Samson. Това не беше козметична промяна. Steve Harris заради диапазона на Bruce преписа начина, по който composира, а за пръв път в писането се включи и китаристът Adrian Smith. Записваше се в лондонското Battery Studios с продуцента Martin Birch, албумът излезе на 22 март 1982.

Резултатът държи жанра и днес. Галопиращ бас, двугласни китари и певец, който звучи като оперен тенор в кожен панталон. Run to the Hills, The Number of the Beast и Hallowed Be Thy Name изстреляха групата на стадионите, а албумът стана първият, с който взеха върха на британската класация. В Америка религиозни групи горяха плочите им, което беше най-добрата реклама.

Fun fact: Birch катастрофира в дъждовна неделна вечер веднага след като завършиха заглавната песен. В сервиза му издадоха сметка за 666 лири. Толкова се уплаши, че настоя да му напишат 667.

Първото място и акт за раждане на целия жанр. Black Sabbath записаха албума през юни 1970 в лондонските студия Regent Sound и Island, между шестнайсети и двайсет и първи в месеца, с продуцента Rodger Bain. Четири момчета от Бирмингам, които не искаха да свирят блус за любов, а за война, наркотици и страх. И намериха за това звук, какъвто дотогава никой не беше използвал.

Работеше просто. Iommi носеше рифа, Ozzy му намираше мелодия, Geezer Butler дописваше повечето текстове, а Bill Ward подлагаше смазващ ритъм. War Pigs е антивоенна песен, Iron Man има един от най-тежките рифове, писани някога, а Paranoid е единственият сингъл, с който групата влезе в британската топ 20. Завърши четвърти. Албумът зае първо място.

Fun fact: Плочата трябваше да се казва War Pigs, но издателството се уплаши от реакциите заради войната във Виетнам. Заглавната Paranoid групата написа и записа за двайсет до двайсет и пет минути като запълване, за да не е албумът кратък. Стана най-големият им хит и албумът беше кръстен на нея.

Нищо от това не е остаряло. Класиките излизат в ремастерирани преиздания на LP плочи и CD, а Metallica и днес свири песни на Diamond Head, от които се е учила. Ако искаш по-надълбоко от първата десетка, пусни Saxon, Whitesnake, Thin Lizzy и Venom.

А ако те е хванало дотолкова, че искаш и да го изсвириш, принципът от времето на Iommi не се е променил. Трябва ти електрическа китара, сериозен усилвател и ефект, който издържа дисторшън, без да размазва звука. Плочите пусни от грамофон, донастрой със слушалки и допълни с мърч. Предишната част от серията е за nu metal.