Как да избереш класическа китара

Класическата китара има найлонови струни, по-широк гриф и по-мек, по-заоблен звук. От тези три разлики следва всичко останало. Найлонът има спрямо стоманата около една трета от напрежението, така че струните натискат много по-малко пръстите и не ги разкъсват на начинаещия. За сметка на това баре акордите първите седмици вървят по-трудно, защото грифът е широк около 52 мм срещу 43 мм при акустичната китара.

Този широк гриф не е конструкторска мързел. Класическото свирене стъпва на това, че дясната ръка щипе с пръсти и всяка струна има нужда от място около себе си. Затова на класическа китара се свири без перце и затова арпежите звучат на нея по-чисто, отколкото на тесен гриф.

Ако още преценяваш кой тип е за теб, прегледай как да избереш китара и акустична срещу електрическа китара. А ако понятия като кобилка или прагче са ти нови, започни със статията частите на китарата.

Класическата китара има славата на училищен инструмент, което е жалко, защото за възрастен начинаещ често е по-разумният избор от акустичната. Найлоновите струни не се впиват в пръстите, така че първите седмици не болят и не се появяват мехури, които спират мнозина още преди първия акорд. Свири тихо, значи можеш да упражняваш вечер в апартамента, без да мислиш за съседите. И не ѝ трябва нищо друго, нито комбо, нито кабел, което я прави най-евтиния начин да разбереш дали свиренето ще те грабне.

Пасва и на всеки, който върви към fingerstyle, испанска и латиноамериканска музика, боса нова или класически репертоар. Точно широкият гриф и свиренето с пръсти са това, което тези стилове искат.

По-малко пасва на човек, който иска да седне на лагерен огън и с перце да акомпанира на пеене. Там ще е по-доволен с акустична китара, защото е по-силна и по-пробивна. Модели за начало ще намериш в класически китари за начинаещи.

Класическите китари са единствените, които редовно се правят и в намалени размери, и то не само за деца. Решава ръстът, не възрастта.

Размер	Ръст	Мензура	За кого
1/4	до 115 см	~480 мм	деца 4 – 6 години
1/2	115 – 135 см	~530 мм	деца 6 – 9 години
3/4	135 – 150 см	~580 мм	деца 8 – 12 години, дребни възрастни
4/4	над 150 см	~650 мм	възрастни и тийнейджъри, стандартът

Ако си възрастен, вземи 4/4 и не мисли повече. Това е стандартният размер, за който е писана цялата литература и всички табулатури, и на него свири огромното мнозинство независимо от телосложението.

Има изключение. Ако имаш малки ръце или си под 160 см, може да ти пасне тричетвъртинка или модел със скъсена мензура около 630 мм. Погледни и ширината при горното прагче, защото обичайните 52 мм са много за малки ръце, а има модели с 48 мм, които се свирят осезаемо по-удобно.

При децата размерът е единственото решение, което никаква настройка не спасява. Твърде голяма китара отказва детето за два месеца. Проверката е проста: детето слага китарата на крака си, с лявата ръка стига първото прагче, а лакътят не бива да е напълно изпънат, нито рамото вдигнато. Не е вярно, че си струва да купиш по-голяма, за да издържи. Ще издържи, но детето междувременно ще спре. Освен това по-малките китари се препродават лесно.

Модели за начало ще намериш в 1/4, 1/2, 3/4 и 4/4.

В тази категория не важи, че по-скъпото име значи по-добър инструмент. При китари до 200 евро решава основно колко прецизно са обработени прагчетата и дали инструментът държи строя, а това го могат и по-евтините марки, ако имат сериозен контрол на качеството.

Pasadena е най-разумният избор за начинаещ и зад това стои конкретна причина. Серията CG161 я има в 4/4, 3/4 и 1/2, така че когато детето израсне един размер, купуваш същия инструмент с номер по-голям и не се чудиш отново дали ще му пасне. Освен натурален го намираш в черно, бордо и синьо, което при децата тежи повече, отколкото очакваш.

Още по-практични са complete beginner комплектите, където към китарата получаваш калъф, тунер, резервни струни и колан в една опаковка. Има ги в 4/4, 3/4 и 1/2 и излизат по-евтино, отколкото ако купуваш нещата поотделно. Ако купуваш на някого първа китара за подарък, това е най-лесният начин да не пропуснеш нищо.

Valencia е вторият добър път в същия ценови диапазон. Серията CG160 също има 4/4, 3/4 и 1/2 и пасва на всеки, който иска да пробва нещо различно от Pasadena.

Yamaha е едно стъпало по-нагоре, а ученическата ѝ серия CGS е проверена класика, която в музикалните училища срещаш от години. Има CGS102A в 1/2, CGS103A в 3/4 и CGS104 в пълен размер.

Cordoba е стъпката за онзи, който говори сериозно. Моделът C1M е с масивна горна дъска и го има в 4/4, 3/4 и 1/2, така че можеш да го вземеш и за дете, което свири трета година и вече се чува, че инструментът не му стига.

Ако не искаш да минаваш марка по марка, влез направо в класически китари за начинаещи, където изборът вече е стеснен.

Горната дъска е единствената част, която принципно решава звука. Именно тя раздвижва въздуха в тялото, а всичко останало е второстепенно.

Има два начина на изработка. Ламинираната дъска е слепена от три тънки слоя, евтина е, устойчива е на промени във влажността и звучи еднакво цял живот. Масивната дъска е от едно парче дърво, по-скъпа е, по-чувствителна е към сухо и влажно, но има едно качество, което ламинатът никога не получава. Постепенно се разсвирва, защото свиренето микроскопично отпуска дървото, и след две до пет години звучи по-плътно, отколкото в деня на покупката.

При масива се използват две дървесини. Смърчът е по-светъл, по-ясен и по-силен, но му трябва време да се отвори. Кедърът е по-тъмен и по-топъл и звучи напълно отворено още от първия ден, за сметка на това се променя по-малко с годините. Нито един избор не е по-добър, просто е различен. За дете в първите години ламинатът е напълно наред, а при китара за възрастен, който гледа сериозно на свиренето, масивната дъска се изплаща почти винаги.

Найлоновите струни не се продават по дебелина като стоманените, а по напрежение. Означават се като normal tension, high tension и понякога low tension.

По-високото напрежение дава по-силен и по-ясно очертан тон и понася по-твърд удар, но същевременно оказва по-голямо съпротивление и уморява начинаещия по-бързо. По-ниското напрежение се свири по-леко и пасва на деца и на китари с по-висока височина на струните. Ако не знаеш, започни с normal tension и минавай към друго чак когато можеш да назовеш какво ти пречи.

Трите басови струни са омотани с тънка метална жичка, трите горни са чист найлон. Затова басовите струни се износват по-рано и губят яснотата си, макар да изглеждат цели. Повече за избора в статията как да избереш струни за китара.

Ако си възрастен и отиваш при учител или на курс, стигат ти китарата и тунер. Никой няма да иска повече, а останалото ще допълниш според това докъде стигнеш.

При музикалното училище е с една стъпка по-взискателно. Там стига обикновена класическа китара в правилния размер, а учителят почти винаги изисква само найлонови струни и класически широк гриф, което покрива всеки модел в класическите китари. Каквото си струва да решиш веднага, е столче под левия крак, защото класическата стойка вдига грифа под ъгъл, който без него не постигаш, а учителят ще го иска от първия час. Второто е калъф, тъй като инструментът ще пътува два пъти седмично.

Ако още преценяваш дали китарата е правилният избор за детето ти, ще помогнат статиите музикални инструменти за деца и инструмент за дете според възрастта.

Бюджет	Какво получаваш	Типичен модел
до 90 €	ламинат, детски размери, основен обков	Pasadena CG161
90 – 200 €	ламинат с по-добра изработка, по-прецизни прагчета	Valencia CG160, Yamaha CGS
200 – 450 €	масивна горна дъска, по-добри ключове	Cordoba C1M
над 450 €	масив, ръчна работа, подбрано дърво	напреднали и концертно свирене

При възрастен начинаещ си струва да влезеш във втория диапазон, тоест около 150 евро. Разликата между най-евтината китара и такава я чуваш още след седмица свирене, главно в това колко прецизно са обработени прагчетата и дали инструментът изобщо държи строя. При децата е обратното, там няма смисъл да надскачаш бюджета, защото инструментът издържа точно толкова, колкото е нужно детето да го израсне.

Към китарата трябват още няколко неща и нито едно не е скъпо. Столчето и калъфа вече ги споменахме, към тях прибави тунер, защото найлоновите струни през първите дни след поставяне се разстройват значително повече от стоманените, а без тунер ще се научиш да свириш фалшиво. Стойката решава това, че китара, подпряна на стена, рано или късно пада.

Капото идва по-късно и внимание, за класическа китара ти трябва по-широк модел, обичайният за акустична може да не пасне. Останалото ще намериш в аксесоарите за китара. Когато инструментът е вкъщи, през първите акорди ще те преведе как да се научиш да свириш на китара, а ще настройваш по ръководството как да настроиш китара.

Да, това са две имена за един и същ инструмент. Определението испанска се използва, защото днешната форма на китарата е установена през XIX век от испанския майстор Антонио де Торес. В магазина и в музикалното училище ще срещнеш по-скоро названието класическа китара, така че ако търсиш испанска, търси в класическите китари.

Да и за много хора това е най-добрият възможен старт. Найлоновите струни са далеч по-щадящи за пръстите от стоманените, така че първите седмици не болят и по-малко хора се отказват. Китарата свири тихо, значи може да се упражнява вечер в апартамент, и не ѝ трябва усилване. Ако установиш, че по-скоро искаш да акомпанираш на пеене с перце, по-късно ще минеш на акустична китара, но основите на свиренето с пръсти ще вземеш със себе си.

За повечето хора най-добрият старт е Pasadena CG161 в правилния размер, или направо като complete beginner комплект, където имаш калъф, тунер и резервни струни в една опаковка. Това е ламинирана китара, което за първата година е предостатъчно, и я има във всички размери, така че при преминаване към по-голяма сменяш само номера. Ако искаш направо клас по-нагоре, виж Valencia CG160 или ученическата серия Yamaha CGS.

Не. Стоманените струни имат приблизително тройно по-голямо напрежение от найлоновите, а класическата китара е построена по-леко, с по-тънки ребра и често без укрепваща пръчка в грифа. Металните струни ще ѝ огънат грифа и могат да откъснат кобилката от горната дъска. Ако искаш метален звук, ти трябва акустична китара.

Класическата е с найлонови струни, по-широк гриф и по-тих, по-мек звук и се свири с пръсти. Акустичната е със стоманени струни, по-тесен гриф, по-силен и по-пробивен звук и се свири най-често с перце. За пълен начинаещ класическата е по-щадяща за пръстите, а акустичната пасва по-добре за акомпанимент на пеене. Подробно това разглежда статията как да избереш акустична китара.

Стандартът е 4/4 от ръст около 150 см, което покрива почти всеки. Ако имаш малки ръце или широкият гриф не ти пасва, потърси модели с ширина при горното прагче около 48 мм вместо обичайните 52 мм, евентуално със скъсена мензура. Тричетвъртинката за възрастен е решение само по изключение.

Най-често 1/2, евентуално 1/4, ако детето е под 115 см. Решава ръстът, не възрастта. Провери го така: детето обгръща тялото на китарата с дясната ръка и с лявата стига първото прагче, без да вдига рамо. Подходящи модели ще намериш в селекцията 1/2 за начинаещи.

За възрастен, който планира да свири години, да. Масивът се разсвирва и след няколко години звучи по-плътно, докато ламинатът остава същият. За дете, което ще израсне инструмента след две години, това е излишен разход и парите по-добре запази за следващия размер.

Ако струните са нови, това е нормално. Найлонът се разтяга и през първите три до пет дни ще трябва да донастройваш по няколко пъти на ден, после се стабилизира. Ако се разстройва и след седмица, причината обикновено са ключовете или зле навита струна. Процедурата е в ръководството как да настроиш китара.

Да, наричат се електрокласически и имат вградена пиезо кутия с предусилвател, така че ги включваш в комбо или в озвучаване. Акустично звучат като обикновена класическа китара, само че можеш да ги усилиш без микрофон, което ще оцениш при свирене на сватби или в църква. Ще ги намериш в класически китари с електроника.