Йохан Себастиан Бах (1685–1750) е немски композитор и музикант от късния бароков период, считан за един от най-великите композитори в историята на западната музика. Известен с изключителната си креативност, Бах е написал произведения в почти всяка музикална форма на своето време. Сред най-известните му произведения са Бранденбургските концерти, сюитите за виолончело, сонатите и партитите за соло цигулка, Голдбергските вариации, Добре темперираният клавир и големи хорови произведения като „Страстите по Матей“ и „Меса в си минор“. Роден в семейство музиканти в Айзенах, Бах е осиротел в ранна възраст и е отгледан от по-големия си брат. Той развива занаята си, работейки за църкви и дворове в Арнщат, Мюлхаузен, Ваймар и Кьотен, като в крайна сметка става кантор на църквата „Свети Тома“ в Лайпциг, където прекарва остатъка от живота си, композирайки и преподавайки. Музиката на Бах е известна с майсторството си на контрапункта, иновативното използване на хармонията и смесването на немски, италиански и френски влияния. Въпреки че е бил високо уважаван като органист през живота си, репутацията на Бах като композитор нараства значително след Баховото възраждане през 19-ти век. Днес неговите произведения са в основата на класическия репертоар и са възхищавани заради своята сложност, изразителна дълбочина и технически блясък. Неговото наследство продължава и чрез четирима от синовете му, които стават влиятелни композитори.