Eurorack от NANO: как работи модулен синтезатор

Модулният синтезатор на пръв поглед изглежда като панел от космически кораб. Купчина копчета, десетки входове и през всичко това спагети от кабели, които водят отникъде наникъде. Точно затова мнозина не се захващат, макар да им се иска, и точно затова Виктор от групата Fvck_Kvlt взе в новия епизод на No Headroom цялостна Eurorack система от NANO и я мина модул по модул.

Целият епизод е на нашия YouTube канал, а го имаш и под този текст. По-долу разглобяваме какво има в системата, какво прави всеки модул и как от нея реално се сглобява бийт. И тъй като модулярът е тема, в която може да се изгубиш още на първото изречение, започваме от основите.

Eurorack е формат, който през 1995 година дефинира немската Doepfer, а година по-късно пусна към него първата система A-100. Не става дума за марка, нито за конкретен инструмент, а за договореност относно размерите и захранването, благодарение на която в един рак слагаш модули от който и да е производител. Днес ги има над 15 000 от повече от 600 марки, от гаражни ентусиасти чак до Moog и Roland.

Всичко стои върху две числа. Височината е винаги 3U, тоест 128,5 мм, а ширината се брои в HP, като 1 HP = 5,08 мм. Когато значи чуеш, че даден case е 104 HP, вътрешната му ширина е около 53 см. Всичко останало се свързва с обикновени 3,5 мм жакове и точно в това е главната разлика спрямо обикновения синтезатор или аналогов синт. В модуляра няма фиксиран път на сигнала. Каквото и накъдето пратиш, то и ще се случи, и точно оттам идват както свободата, така и усещането за хаос на снимките.

Системата във видеото стъпва на NANO CAIXA 104, тоест на case със 104 HP, което стига за около 10 модула според ширината им. Важното е, че не става дума за празна кутия. Вътре вече има захранване за всички модули, миксер, LFO, sample and hold, стерео изход и вход за подаване на звук отвън. Остава само да добавиш източници на звук и имаш готов инструмент, без да мислиш с какво да го захранваш.

Второто предимство е преносимостта. Мнозина монтират модулите си в стари пътни куфари, което си има своя чар, но case-а просто затваряш и носиш. Системата може да се опакова свързана така, както е, на място да се извади и веднага да се свири. При модуляр, където разкачането и повторното свързване на 30 кабела отнема повече време от самото свирене, това не е дреболия.

Основата е NANO ONA, аналогов осцилатор. Именно той издава тона, всичко останало вече само прави нещо с него. Във видеото вървят два броя ONA едновременно, единият за мелодията в по-високите регистри, другият за басовата линия, като именно басът излиза най-убедително. Има класически октавен превключвател, под него фино донастройване и към това FM вход, така че при подаване на друг сигнал тръгва към звуци, които с първоначалната нота вече нямат много общо.

Когато имаш тон, трябва да го оформиш, а за оформяне служи филтърът NANO ST·FONT. Той е стерео наследникът на по-стария модул FONT, който може да се купи и самостоятелно, ако ти стига моно. Настройваш на него честотата, резонанса и режима, тоест дали пропуска долу, средата или горе, като всяка от трите величини има собствен CV вход с атенюатор, тоест регулатор на силата на модулацията. Освен това има offset за разстройване на лявата и дясната страна една спрямо друга и собствен drive. Същевременно е модулът, с който може да се изкара цяла вечер, без да включваш каквото и да било друго.

Трети във веригата е NANO ALT, четириканален усилвател. Звучи скучно, но точно с него балансираш така, че басът да не изчезне, а мелодията да не реже ушите. Има 4 входа, 4 изхода и 4 CV входа, така че силата на всеки канал управляваш с напрежение, а не с ръка. Четвъртият канал работи като сума, тоест служи и за малък миксер. Ако ти трябва пълноценно миксиране, съществува и NANO Performance Mixer.

NANO SERRA е обвивка, тоест ADSR. Има 4 плъзгача, с които настройваш колко бързо тонът влиза, как спада, на каква сила се задържа и колко дълго заглъхва. Без обвивка имаш непрекъснат тон, с нея получаваш удар, площ или каквото и да е между двете. Ръчният бутон я пуска и без секвенсер.

NANO ARC е двоен генератор на функции и спокойно би работил и самостоятелно. Настройваш на него нарастването и спада поотделно за двете страни, избираш формата на кривата и чрез offset разместваш страните една спрямо друга. На практика ще извадиш от него както бавно вълнение на заден план, така и съвсем обикновена басова линия, според това докъде го завъртиш.

Най-много работа във видеото върши NANO VCV Random. Има 4 плъзгача, rate, probability, randomity и shape, тоест колко често нещо се променя, с каква вероятност, колко силно и с какъв ход. Подаден в честотата на филтъра, системата започва сама да произвежда глитчове и движение, каквито с ръка не би постигнал.

NANO OCTA е аналогов барабанен модул в духа на 808. Има 4 канала, тоест кик, снер, както и затворен и отворен хай-хет, като всеки има собствен drive и към него свои регулатори, например при кика настройка и заглъхване, при снера snap и шум. Всеки канал има собствен изход, към това има общ стерео изход, а всичко може да се модулира през CV входове. Най-много радва mute превключвателят на всяка писта, защото именно благодарение на него модулът става инструмент за свирене на живо. Във видеото накрая остана неизползван, тъй като за джема по-добре пасна драм машина от Erica Synths, която получи отделен епизод.

Целият рак се задвижва от малък стъпков секвенсер Korg SQ-1, въпреки че case-ът има собствено LFO и рандомайзер. Причината е практична: секвенсерът държи времето и го споделя с останалата техника на масата. От двете ONA идват мелодията и басът, като във филтъра ST·FONT влиза само по-високата линия, а басът го заобикаля. Нивата се изравняват през ALT, случайността добавя Random, подаден в честотата на филтъра, а резултатът минава през лентов миксер, на чийто aux виси делей от SP-404 MKII. За да свържеш всичко, ще ти трябва приличен запас от пач кабели.

Любопитно е и какво остана неизползвано. OCTA отстъпи на Bullfrog, а SERRA и ARC паднаха жертва на дължината на видеото. Виктор получи системата, без да отвори упътването, 2 часа рови в нея и от това ровене се роди бийтът, който чуваш във видеото. При модуляра това е напълно обичаен начин на учене, защото теорията ще ти каже какво прави един модул, но не и как ще звучи, след като го включиш в друг.

1. Форматът е дефиниран от Doepfer през 1995 година, а първата ѝ система A-100 идва година по-късно. Днес съществуват над 15 000 модула от повече от 600 производители, така че не купуваш затворена екосистема на една марка.

2. HP е единица за ширина и е равна на 5,08 мм. Case със 104 HP има следователно около 53 см място вътре. По това си смятай колко модула ще се поберат.

3. Височината 3U, тоест 128,5 мм, не идва от музикалния свят. Взета е от индустриалния стандарт Eurocard за платки и оттам идва и „Euro" в името.

4. Настройката работи на принципа 1 волт на октава. При подаване на с волт по-високо напрежение осцилаторът скача точно с една октава нагоре. Именно благодарение на тази уговорена стойност модулите на различни производители се разбират помежду си.

5. Няма правилно свързване. Аудиото, управляващото напрежение и задействащите импулси минават през едни и същи 3,5 мм жакове, така че може да пратиш звук там, където се очаква управление, и обратно. Повечето интересни неща в модуляра се раждат точно така.

В сглобката осезаемо липсва ефект модул, затова делеят трябваше да дойде отвън, от семплер. NANO обаче го има в предлагането си, казва се FUM Stereo Effects Processor. Добре ще послужи и NANO CEQ, тоест триобхватен еквалайзер с компресор, с който по време на свирене се донастройват басът и високите. Ако сглобяваш системата сам, точно на тези две неща не си струва да пестиш.

Да си го кажем направо, модулярът не е инструмент за всеки ден. Виктор е DJ и собствената си продукция в студио не си я представя на него, но след 2 седмици вкъщи призна, че отдавна не се е забавлявал толкова и че системата би си я оставил. По-точно описание на модуляра едва ли съществува. Не купуваш по-ефективен инструмент, купуваш друг начин да стигнеш до музиката.

Най-разумно е да започнеш със сет, в който case-ът и първите модули идват заедно и веднага свирят, а след това само да добавяш каквото ти липсва. Дали ще останеш при NANO, или ще започнеш да смесваш марки, е напълно без значение, защото Eurorack е стандарт и нищо не те обвързва. Behringer в момента е най-евтиният път към първите модули, Bastl Instruments ги правят чехи от Бърно и имат собствен почерк, който разпознаваш от пръв поглед, а Roland пренася класическите си звуци от 80-те в модулен формат. Ако само опитваш и не искаш да вложиш много, огледай най-достъпните, иначе имаш цялото предложение модулни системи на едно място. Едно нещо си струва да се реши преди следващия модул, а именно слушането, защото на тонколонките на лаптопа половината от онова, което филтърът прави, просто ще ти се изплъзне. Свестни слушалки или студийни монитори ще направят тук повече от каквото и да било друго. А ако модулярът е първата ти по-сериозна крачка в продукцията, струва си да започнеш отзад, тоест с Как да започнеш музикална продукция вкъщи, Как се сглобява бийт и Как да обзаведеш домашно студио.