Топ 10 албума, които определиха synth-pop на 80-те

Синтезаторът дълго беше лукс. През шейсетте заемаше цяла стена в студиото и струваше колкото кола. После се смали, поевтиня и в началото на осемдесетте го намираше и група без пари. Kraftwerk дотогава вече бяха показали какво може да се направи с него. Останалото от десетилетието беше на драм машините и на един добър припев. Това са десетте албума, върху които стои synth-pop на 80-те. Нито един не бива да липсва у дома.

Двама швейцарци, които дори не се правеха на музиканти. Boris Blank никога не е учил музика и слепваше песните от хиляди звуци, които сам беше записал в собствен архив. До него Dieter Meier не пееше, само говореше, сякаш ти шепне нещо в ухото.

Oh Yeah познаваш дори ако никога не си чувал за Yello. Самият режисьор John Hughes поиска песента за Ferris Bueller's Day Off и оттогава тя звучи всеки път, когато предстои нещо скъпо или неприлично. Vicious Games и Desire доказват, че албумът не е само една шега.

Fun fact: Meier е син на банкер, който смени правото с професионален хазарт. Играл е и в швейцарския национален отбор по голф, а в студиото влизаше повече като визуален артист, отколкото като музикант.

Vince Clarke написа първите хитове на Depeche Mode и после напусна групата в най-добрия момент. Не искаше слава, искаше да композира. Alison Moyet беше пуснала обява в Melody Maker, че търси блус група, и Clarke беше единственият, който ѝ отговори. И двамата бяха израснали в Базилдън.

Тази комбинация не биваше да работи. Машините му са студени, гласът ѝ не е. Only You, Don't Go и Situation и днес звучат като наръчник как от това се прави поп. Yazoo издържаха два албума и се разделиха на върха, а Clarke после основа Erasure.

Fun fact: Година по-късно Flying Pickets изпяха Only You а капела и я направиха британски коледен номер едно. Clarke не направи нищо и изкара най-добрата Коледа в кариерата си.

Marian Gold и двамата му колеги искаха музика, която звучи като европейско кино. Затова дебютът им не е само танцувален, а и тъжен, и малко възвишен. Дори името на групата взеха от филм, на Жан-Люк Годар.

Big in Japan и Sounds Like a Melody са летни хитове, но албума на Alphaville държи заглавната песен. Forever Young е бавна и патетична и точно затова двайсет години по-късно започна да звучи на абитуриентски балове и на погребения по цял свят.

Fun fact: Big in Japan не е за славата. За двойка, зависима от хероин около берлинската гара Zoo, която си повтаря, че някой ден ще е някъде другаде.

Когато Ian Curtis почина, Joy Division спряха да съществуват за една нощ. Останалите трима можеха да продължат да свирят същото. Вместо това купиха секвенсер и драм машина и се учеха да ги ползват на живо, макар отначало да им забиваха на концерт.

Това е първият албум, който е напълно техен. Age of Consent и Your Silent Face звучат като тъга, на която може да се танцува. Същата година, извън албума, излезе Blue Monday — дванайсетинчов сингъл, който събра дискотеката с рока и е най-продаваният 12-инчов сингъл на всички времена.

Fun fact: Peter Saville намери в репетиционната им дискета и от нея направи обложката на Blue Monday в размер на дванайсетинчова плоча. Заглавието на песента няма да го намериш изписано, кодирано е с цветна азбука. Легендата казва, че производството било толкова скъпо, че Factory губел от всяко копие.

Annie Lennox и Dave Stewart преди бяха и двойка, и група, и се разпадна и едното, и другото. Със заем от пет хиляди лири си построиха студио на тавана на стар склад над работилница за рамки в Лондон. Записваха на осем канала и нямаха какво да губят.

Онзи най-известен риф не е гитара, нито бас, а синтезатор. Sweet Dreams, Love Is a Stranger и Here Comes the Rain Again направиха Eurythmics световно дуо за една година. Lennox към това се подстрига късо, боядиса се в оранжево и облече мъжки костюм.

Fun fact: Кравата в клипа на Sweet Dreams беше идея на Stewart, фен на сюрреалистите Дали и Бунюел. Lennox го обясняваше просто: ето хората с техните амбиции, и ето една крава.

Трима норвежци се преместиха в Лондон с една песен, на която никой не залагаше. Записаха я три пъти. Два пъти се провали, и едва третата версия получи клипа, който промени всичко.

Клавирният риф на Take On Me идва още от училищната им група Bridges, когато Magne Furuholmen беше на петнайсет. Изигра го на Roland Juno-60, който в студиото наслоиха с Yamaha DX7. Morten Harket добави фалцет, който не се забравя, а The Sun Always Shines on T.V. доказа, че a-ha не са група на един хит.

Fun fact: Клипът е направен с ротоскопия, рисуване директно върху филмовите кадри. Бяха около три хиляди, а работата отне шестнайсет седмици. Клипът после спечели шест награди MTV и изстреля песента на първо място в САЩ.

Roland Orzabal и Curt Smith се познаваха от тийнейджърските си години в Бат и двамата бяха отгледани от майките си, бащите им липсваха. Първия албум на Tears for Fears построиха върху терапия и гняв. На втория решиха, че ще звучи мащабно, и добавиха живи барабани, китарни сола и оркестрови пластове.

Shout не е песен за това да крещиш на някого, а за това да не се оставиш да замълчиш. Everybody Wants to Rule the World и Head Over Heels после превзеха Америка и направиха от двама момчета от Бат стадионна група.

Fun fact: И заглавието на албума, и песента Shout идват от филма Sybil за пациентка с множествена личност. Голямото кресло е на терапевта, единственото място, където се чувстваше достатъчно сигурна да говори за детството си.

Neil Tennant писеше за музикалното списание Smash Hits. През август 1981 влезе в хай-фай магазин на лондонската King's Road, защото му трябваше конектор за Korg MS-10, и там заговори Chris Lowe. Оказа се, че искат едно и също. Танцувална музика с текстове за пари, класи и за Лондон.

It's a Sin е най-драматичният поп сингъл на десетилетието и Tennant в него си разчиства сметките с католическото училище. Rent е най-хладната балада за това, че някой издържа някого. What Have I Done to Deserve This? изпяха с Dusty Springfield и така я върнаха на светло.

Fun fact: Пробивът дойде през 1983, когато Smash Hits изпрати Tennant в Ню Йорк за интервю с The Police. Пътуването използва, за да си намери продуцент. На обложката на Actually после се прозява и тази отегчена поза стана подписът на Pet Shop Boys.

Kraftwerk от Дюселдорф правеха музика за неща, за които никой не пееше. За данни, за числа и за това, че един ден ще имаме компютър у дома. Ralf Hütter и Florian Schneider в студиото Kling Klang си строяха собствени инструменти, защото купените не им стигаха.

Computer Love, Pocket Calculator и Numbers изпревариха времето си с десет години. Pocket Calculator групата записа и на немски, френски и японски. Ритъмът от Numbers беше разглобен от американски продуценти, които построиха върху него електро и хип хоп. Кой иска да види откъде започна, да пусне и The Man-Machine от 1978.

Fun fact: Chris Martin от Coldplay искаше мелодията на Computer Love за песента Talk, затова написа на Ralf Hütter писмо като ученик в час по немски. Отговорът беше една дума, yes. Kraftwerk освен това накараха Casio да преработи калкулатора VL-80 така, че да може да се свири на него.

Depeche Mode започнаха като сладка група за тийнейджъри, а хитовете им писеше Vince Clarke. Когато си тръгна, писането пое Martin Gore и започна да тегли звука към мрака. Шестият албум е моментът, в който от поп група стана нещо по-голямо и по-сериозно.

Never Let Me Down Again отваря албума с риф, който звучи като лавина, и до днес я свирят на концерт като химн. Strangelove и Behind the Wheel добавиха елегантност и напрежение. Гласът на Dave Gahan междувременно дораства до регистъра, който публиката очаква от него и днес.

Fun fact: Заглавието дойде от плоча на име Music for the Millions, която Gore беше купил и им се стори смешна. Турнето свърши на калифорнийския стадион Rose Bowl пред повече от шейсет хиляди души. Записът излезе като филма 101, защото това беше сто и първият и същевременно последен концерт от турнето.

Synth-pop никога не изчезна, само се премести. Класиките излизат в ремастерирани преиздания на LP плочи и CD, а към същия звук се връща synthwave. Ако искаш по-надълбоко, пусни Human League, Soft Cell, Gary Numan, Ultravox и Simple Minds. Пионерите са Jean-Michel Jarre, Giorgio Moroder, Tangerine Dream и Vangelis.

Този звук днес си го сглобяваш и у дома. Виж синтезаторите и аналоговите преиздания на класиката от Roland, Korg и Behringer. Ритъмът се решава с groovebox, за път стига джобен синтезатор. Плочите пусни от грамофон, донастрой със слушалки и допълни с мърч. Предишната част от серията е за nu metal.