Гил Скот-Херон е американски музикант, поет и автор, който се очертава през 70-те години на миналия век като пионер в смесването на джаз, соул и блус със социално осъзнато изпълнение на спомен-слов. Най-известен с произведения като „Революцията няма да бъде излъчена по телевизията“, той използва поезия и музика, за да се занимава с политически и социални проблеми, влияейки върху развитието на хип-хопа и нео соула. Чрез сътрудничеството си с Брайън Джаксън, особено по албуми като Pieces of a Man и Winter in America, той създава трайно наследство като „блусолог“, изследвайки корените и реалността на живота на чернокожите в Америка. През цялата си кариера той получава признание от критиката и след смъртта си печели награда „Грами“ за цялостно творчество и е въведен в Залата на славата на рокендрола.